Облачно представяне на Пухкава приказка
В неделя, 16 декември, в залата на ансамбъл “Филип Кутев” в София се състоя
облачното представяне на Пухкавата приказка на Даниела Соколова a.k.a. Дачи a.k.a. LeeAnn.
Всъщност, представянето хич не беше облачно, понеже…
… още на вратата раздаваха едни слънчеви усмивки, а настроението
в залата беше същото — слънчево и лъчезарно.
Имаше разни хора…
… имаше и разни други хора.
Най-нетърпеливите получаваха автографи от автора направо на крак т.е. на гръб!
По едно време разни хора започнаха да говорят разни неща…
… след което главните виновници за книжката говориха разни други неща…
… а пък след тях разни пò други хора говориха разни пò други неща.
Авторът много внимателно слушаше какво говорят другите хора.
Те бяха разни важни работи, ама сега не си спомням какви точно.
И като се изви после едно хоро… опа, тъй де — не хоро, ами опашка.
И като се изви после една опашка… Ама не за олио, ами за автографи!
И като се почна едно писане и подписване,
писане и подписване, писане и подписване — страшна работа!
Дени — като автор на чудните илюстрации в книжката — също седна, извади писалка,
запретна ръкави и започна да пише и подписва наред.
Имаше малки читатели,
имаше по-големи читатели,
имаше още по-големи читатели,
а имаше и толкова големи читатели, че почти си удряха главите в горния ръб на кадъра. Честно!
— Лельо Дачиии, виж колко много балони имам!
— Чудесно, миличка. А можеш ли да вземеш още?
— Еее, ама как, аз да нямам пет ръце?!
(цитат по памет)
Докато едни пишеха и подписваха, а други чакаха кротко на опашка,
трети уплътняваха времето си с много по-полезни неща — като игра на криеница,
игра с балони,
още игра с балони…
… хм, споменах ли игра с балони?
Изобщо балоните много се котираха, но и много се пукаха.
Имаше и такива, които очевидно крояха планове как най-лесно
и незабелязано да замъкнат всички тия балони вкъщи, хъммм…
Докато лудите лудуваха, сериозните писатели си говориха сериозно на професионални писателски теми
и обсъждаха каквото там обсъждат писателите във важните си разговори.
Имаше и разговори с читатели и приятели.
(тук е същият разговор, но от друга гледна точка)
Но най-вече имаше много усмивки,
усмивки,
усмивки…
… и пак усмивки!
И аз бях там, снимах, хапнах едни много вкусни сладки с локум и пудра захар, и се веселих.
* * *
