nixonixo

Евстати и Архимед — The Birth of a Star Two Stars

На 26 октомври се навърши една годинка откак лосът Евстати и хипопотамът Архимед направиха своя комикс-дебют.

Хич не им беше лесно на хайванчетата отначало — първо ги трéсе сценична треска, после гледаха като в небрано лозе, правеха се на маймуни, за да впечатлят публиката… Лека-полека нещата дойдоха по местата си и лосът и хипопотамът (или лосопотамът за по-кратко) заживяха свой живот. Нататък знаете.

Реших, обаче, че може да ви е интересно да разберете какво е имало преди Големия Взрив, и по-точно — как ми хрумна да направя “Приключенията на лоса Евстати и хипопотама Архимед”.

Идеята се зароди след няколкомесечна зарибявка с уебкомиксите на Garfield, Pearls Before Swine, Dilbert и Get Fuzzy, и ежедневната размяна на линкове между мен и Пейо или обсъждането им на по бира на “Баба Яга” или в “Гюлето”.

Вече не си спомням как точно се стигна до там, но нейде в началото на октомври реших, че ще правя комикс. По същото време Пейо измисли своя комикс без картинки — Телефонът, какъвто трябва да бъде, така че забавата беше пълна — бяхме надъхани и готови за подвизи.

Всичко звучеше чудесно, обаче единствения недостатък беше… че нямах герои. А комикс без герои не става.

Един ден, търсейки вдъхновение, попаднах на тази моя стара рисунка на добрия (не, не е “учтивия”) лос:

Лосът веднага беше избран за първо действащо лице и му бе дадено звучното име “Евстати”.

Дотук — добре; вече имах един герой, сега ми трябваше още един. Няколко дни по-късно, в омаята на сладки приказки и весели игри, Женю беше осенена от идеята за добродушен хипопотам на име Архимед, който обожава да се плацика във ваната си.

Евстати и Архимед си пасваха чудесно — и двамата с едни такива благородни имена; единия — висок и слаб, другия — нисък и дебел приятно закръглен; и двамата колкото гении, толкова и идиоти. Новите Лоръл и Харди.

Така без никакво колебание бе избран и вторият герой. После ми беше нужно малко време, докато ги оформя на външен вид — да има някаква концепция за визията (да живеят елипсите, йееей!), да бъдат лесни за рисуване (да живеят кривите елипси, йееей!) и всеки да си има харакерно излъчване. Всъщност, процесът на доизкусуряване и разкрасяване продължи до трети епизод (там Евстати вече си има лакти, а главата на Архимед не се рее три пръста над тялото му), а в осми епизод комиксът изживя своеобразен Ренесанс с въвеждането на графичния таблет като главен инструмент за рисуването му.

А откъде идват историите?

Различно. Някои са вдъхновени от реални случки и разговори с приятели, други са плод на дълго чесане зад ухото и мислене по дадена тема, а трети просто ей-така най-неочаквано ми изскачат в акъла. Във всеки случай не е никак лесна работа, а и после си трябва доста обмисляне как точно да изпиша репликите, така че да бъдат максимално забавни, поне според мен. Доколко успявам — вие ще кажете. ;)

Равносметката от цялото начинание:
– една година и 24 епизода (пада се по 2 епизода на месец, което ме прави може би най-мързеливия комиксаджия)
– растяща армия от фенове (моят таен план да завладея света. засега върви добре)
– нови и интересни запознанства с нови и интересни хора online & offline
– научих се да рисувам лос и хипопотам (на два крака, анфас)
– разни други.

Тук е моментът да благодаря на всички.

Благодаря за добрите думи и отзивите, които получавам от вас (Евстати и Архимед си умират да четат fan-mail), благодаря за това, че популяризирате комикса (world domination, here I come!), благодаря за ръчкането (“Айде, кога ще има нов епизод?”)… благодаря ви! Радвам се, че се отбихте, заповядайте отново! :)

P.S. Честит рожден ден, момчета!

Приключенията на лоса Евстати и хипопотама Архимед – Епизод 24 (ЧРД!)

*oops*
;)