насам-натам :: Четвъртъкът на маргиналиите

Четвъртъкът на Маргиналиите не е просто фотоизложба. Четвъртъкът на Маргиналиите е фотодокумент. Нека артистичността и фриволността на някои от показаните кадри не ви подвеждат.

Четвъртъкът на Маргиналиите е животът на другостта, фиксиран в един единствен ден.

Ден — вечност, ден — живот...

Но нека и това не ви заблуждава. В Четвъртъкът на Маргиналиите всеки миг на времето, всяка негова частица е овеществена. Протегни ръка — ще докоснеш частицата миг — измечтана, изживяна, изтъргувана — два за три...

Но нека и това не ви обърква. Четвъртъкът на Маргиналиите е приказка. Една визуална приказка. И за да не бъде тя възприета като приказка за невъзможните другости, ние се опитахме да я направим приказка за нашите възможни такива. Затова я разказахме по няколко начина. Макар и без думи. Макар и мълчешком. Защото “Нещата мълчат различно. Проговорят ли — казват едно и също”.

Защо точно четвъртък!? Ами кажете понеделник, кажете сряда, кажете който и да е друг ден. Все едно е. Кажете който и да е друг живот — нашият, вашият, техният...

Все едно е.

Георги Георгиев

* * *

Четвъртък, 07 февруари, 2008

"Изключи си телефона и го дай заедно с личната карта. Ако имаш оръжие — него също". Оръжие нямам. Правя, както ми казват; в замяна получавам халка със закачена метална пластинка с номерче. Поглеждам го — 100. "Късметлийско", казвам си, и грижливо закачам номерчето на ключодържателя си. Не искам да го губя.

Влизам в Софийски Централен Затвор.

Усещането е странно, много странно. За момент мисълта, че съм с покана, че съм "за малко", че сме цяла група такива "специални посетители" някакси не ми се струва достатъчно реална и успокоителна.

Придвижваме се на групички; минаваме по коридора, после през галерията и слизаме най-долу. Там вече чакат и други — медии, фотографи, приятели на авторите. Всички знаем защо сме там — пърформънс-тийзър за "Четвъртъкът на маргиналиите". Никой обаче не знае какво да очаква.

Помещението може би е по-широко, отколкото ми се струва в момента. Надписи: "столова", "кухня"; място за съобщения: затвора софия организира състезанието "минута е много", а всеки четвъртък от 14 до 16 на пропуска се приемат суми за лични нужди на лишените от свобода.

Високо, пет етажа над нас е таванът. Дотам — мрежи. И погледи. Погледите на домакините. Не знам какво си мислят и те не знаят какво си мисля аз. Поне така си мисля.

Изведнъж лампите гаснат. Шоуто почва. Силна музика, силни премигващи светлини, силен глас, силни думи.
Тишина.

Лампи, аплодисменти, автори, камери, интервюта. Вече всичко изглежда достатъчно нормално и ежедневно.

Тръгвам си. На излизане учтиво казвам "довиждане" на пазачите. "Ха-ха, тука до виждане не се казва" - смее се единият. Ха-ха, смея се и аз.

Тука "довиждане" не се казва.