nixonixo

Преди малко повече от месец направих първи истински снимки с  Олимпуса под вода.
Казвам истински, защото в началото на май за пръв път снимах в морето, само че бях нагазил до колене и щракнах няколко кадъра напосоки, та един вид не го броя за снимане, по-скоро тест.

Първи впечатления от подводното снимане: чувството е сякаш за пръв път хващам фотоапарат.
Оказа се съвсем нелесна задача да се предаде красотата на подводния свят — и най-лекото полюшване на водата може да ти “размаже” кадъра, рибоците и раците се плашат от най-малкото движение, а фокусирането понякога си е истинско предизвикателство.

И въпреки мъките с апарата, изгорелите рамене и посинелите устни от дългото киснене в морето, преживяването е просто невероятно! А когато после измежду многото неуспешни кадри открия няколко, които са станали както трябва, сърцето ми ликува! :)

И за да не ви отегчавам с празни приказки — voilà:

Във водите на Силистар попаднах на няколко иларии (или платерини, все още трудно ги различавам).

Красавиците предпазливо плуваха на около метър пред мен, а аз ги следвах по петите т.е. по опашките. :)

Синеока непозната.

Скаридите се оказаха изключително любопитни, та чак нахални. Навираха се толкова близо до обектива, че ми беше трудно да ги фокусирам. Иначе позират с удоволствие.

Проход между две скали в залива на Резово. Дъното е на 3-4 метра под мен.

И не омръзва да гледам как слънчевите лъчи пронизват водата и рисуват по скалите.

Едно мъниче с оранжева опашка.

Няколко портрета на морска кучка, не съм сигурен дали рогата или качулата. :)

Веднъж преживях близка среща от втори вид с една сива водна змия. Дълга около метър, мина точно под корема ми, докато снимах едни водорасли. Първоначално се стреснах, после обаче тръгнах да я гоня и я снимах в движение, докато не излезе на сушата върху скалите. Цък за да я видите.

Отражението на скалите във водната повърхност.

Ято зеленушки на 3-4 метра дълбочина.

Ето ги пак.

Ято сафриди, които обаче бяха твърде страхливи и бързи, и като резултат — леееко размазани.

Отново зеленушки, на килограм.

Този го подозирам, че е рак-отшелник, който е намерил празна черупка от рапан и си живурка необезпокояван в нея.

Още една морска кучка — красавица. Кокетна, но търпелива.

Един друг свят.

Ръждива морска кучка, полегнала на камък. Играхме на “вълчи поглед”, тя спечели.

Скаридон Скаридонов от село Плитко Подводяне.

Отново поредица зеленушки. Пъстри са и грабват окото, затова толкова съм ги снимал. :)

Тук на преден план се е вмъкнала и една морска кучка.

По-рано обясних  за слънчевите лъчи и скалите…

Морска кучка, любопитно надничаща от скривалището си.

Ято цаци.

Лениво плуващи и не особено страхливи.

Въпреки всичко трудни за фокусиране. :)

Ктенофора берое, a.k.a. медузата с лампичките. Всеки път, като я видя, се сещам за филма “Бездната”.

Seaweed fields forever.

Прибоят от друга гледна точка.

Двукрако морско куче. Рядък и много ценен екземпляр.

Подводен автопортрет. Пробвах да съм по-усмихнат, ама се нагълтах с вода.

Така е то.