Портрет на Илойшъс с клонче

Познато ли ви е онова чувство на приятна изненада, когато откриете нещо, което сте направили преди време и после съвсем сте забравили за него? Докато се ровех из архивите тия дни, попаднах на тази рисунка, драсната набързо преди три години:

Портрет на Илойшъс с клонче.


Нямам никаква идея защо съм го рисувал, още по-малко помня защо държи клонче. Изглежда замечтан, а може би рецитира поезия. Нещо за настъпилата пролет сигурно.

* * *

Нищо чудно занапред на сайта от време на време да се появяват още такива рисунки; ще ги публикувам в категорията за снимки, но ще бъдат отбелязани с таг драскулки.

Over and out.